Хората са огледала.Това,което най-много ни дразни в другите,са нещата,които не харесваме в себе си.
Един човек се обажда на домашния си лекар.
- Рикардо, аз съм Хулиан.
- Какво има, Хулиан?
- Ами виж, обаждам ти се, защото се притеснявам за Мария.
- Но какво й е?
- Започва да оглушава.
- Как така да оглушава?
- Да, наистина. Трябва да дойдеш да я видиш.
- Доведи я в понеделник в кабинета ми, ще я прегледам.
- Да не мислиш, че можем да чакаме до понеделник?
- Как разбра, че не чува?
- Ами, като я викам, не отговаря.
- Ти къде си сега?
- В спалнята.
- А тя къде е?
- В кухнята.
- Така. Извикай я от там.
- Марияаааа….! Не, изобщо не чува.
- Тръгни към нея по коридора и я викай.
- Марияаааа…! Марияааа…! Марияааа….! Нищо.
- Приближи се още.
Мъжът влиза в кухнята, приближава се до Мария, слага ръка на рамото й и крещи в ухото: Марияаааа….!
Побесняла, жена му се обръща и му вика: Какво искаш? Какво искаш, какво искаш, какво искаааааш?! Вече десет пъти ме повика и десет пъти ти отвърнах Какво искаш. С всеки ден ставаш все по-глух, не разбирам защо просто не отидеш на лекар.
