voices in my head

Имаше времена, в които твърдо отстоявах мнението си, че България е чудесна държава, пълна с умни млади хора, богата история и с надежда, че един ден всичко ще си дойде на мястото. Имаше времена, в които бях готова да скоча срещу всеки, който плюеше страната ни и драпаше да избяга.. Имаше времена, в които се кълнях, че никога няма да напусна родната държава. имаше времена, но те са отдавна забравени! Както са забравени ценностите, морала, усета към красивото, класата и стила. Тези времена се загубиха сред безбройните демонстрации на власт и пари, на сила и контакти, на силикон и кич. Народа ни шеметно бързо деградира и убива всяка надежда в мен. Меркантилните дребни душици, загубили ума си по лъскавият ориенталски начин на живот, обричат държавата ни на провал. Стремежа към броката и кича, промива мозъците и заслепява иначе загубили коефицента си на интелигентност човечета. Хората в наши дни незнаят от къде са произлезли.. незнаят кой се е борил, за да ги има днес,незнаят дори как да напишат правилно името си, но знаят на къде вървят - към скъпите коли, огромните къщи, шест-седем цифрените банкови сметки, пълните гардероби и тоновете салфетки, под съпровода на Тони Стораро. Мис Плеймейт или новоизгряла фолк, или футболна звезда са нашия “елит”. Планета Пайнер бълва уникална по рода си поезия, а “добре облечените бизнесмени” са нашите апостоли. 

Докато плиткоумието, чалгата и евтиния нагон управляват целите и морала на нашенци, България е обречена! 

Амин!