Въпреки че все още съм в леглото, мислите ми бягат към теб, моя Безсмъртна любима, понякога радостни, после тъжни, очаквайки да разбера дали съдбата ще ни чуе или не – Мога да живея пълноценно единствено с теб, иначе това не би било живот – Да, аз съм решен да се отдалеча толкова от теб, че да мога да падна в прегръдките ти и да кажа, че наистина ми е добре при теб и мога да изпратя душата си, въплътена в теб, в царството на духовете – Да, за нещастие, така е – Ти ще намериш сили, тъй като знаеш верността ми към теб – Никой друг не може да притежава сърцето ми – никога, никога – О, Господи, защо трябва да се разделяме, когато така много се обичаме. И въпреки това, сега моят живот в Виена е ужасен – Твоята любов ме прави едновременно най-щастливия и най-нещастния човек – На моята възраст имам нужда от уравновесен, спокоен живот – може ли това да стане при нашата връзка? Ангел мой, току-що разбрах, че пощенската кола пътува всеки ден – така че трябва да привърша веднага, за да можеш да получиш писмото бързо – Успокой се, само чрез обективно обмисляне на нашето съществуване можем да постигнем целта си да живеем заедно – Успокой се, обичай ме – днес – вчера – какъв мъчителен копнеж по теб – и ти – ти – мой живот – мое всичко – Прощавай – О, продължавай да ме обичаш – Никога не съди погрешно най-вярното сърце на твоя любим.
Вечно твой
Вечно моя
Вечно наше
Л.
– Лудвиг ван Бетовен
