- Ти обичаше ли я?
- Да..
- А защо не й го каза?
- Защото се страхувах..
- От какво?
… - От чувството.. За първи път се чувствах така..
- Опиши ми го..
- Сякаш ако тя изчезнеше от живота ми, вече нищо нямаше да има значение..
- А тогава защо я пусна?
- Тя искаше да си тръгне..
- Знаеш ли защо?
- Защото ми каза, че не я обичам.
… фактът, че развитието на
интелектуалните възможности на човека
многократно надмина развитието на чувствата му.
Човешкият мозък живее в двадесетия век.
Сърцето на повечето хора обаче се намира още в каменната ера…
Някога бях бяла и
красива…
някога бях влюбена,
щастлива…
някога бях нежна и
звънлива…
Сега съм тиха, малка, полужива.
От твоята
полу-любов,
полу-мечта
полу-тъга,
полу-ела.
Станах полу-жена!
Почти ме искаше,
почти ме любеше,
почти обичаше,
почти желаеше,
почти мечтаеше.
Получих нещо като обич,
нещо като блян,
нещо като сън,
неизживян.
Ей така,
някога,
с полу-почти,
ми даде нещо,
може би!
За най-специалната…
Късно посвещение
Как не искам да порасна, мамо!
Вместо с цвете - идвам със кошмари.
Вместо мъжко рамо - твойто рамо
от сълзите ми горещи пари.
И от мойте седмични потопи
ред не идва - ти да се изплачеш.
Тази твоя обич доживотна
все воюва и отлага здрача.
Ала здрачът идва неизбежен -
песен в изпълнение на брадва.
И разбирам колко много нежност
разпилях, но не по който трябва.
Много късно почнах да събирам
светлина от всяка жива рана.
Само ти, за Бога!, не умирай.
Щом порасна - майка ще ти стана!
Камелия Кондова
..
Приемете го. Хората не са това,което сте очаквали да са.. Нещата не се случват,както сте очаквали да се случват. Живота не е такъв,какъвто сте очаквали да е.
Може би изобщо не съществуват добри и лоши приятели… може би просто има приятели, хора, които се застъпват за теб, когато страдаш и ти помагат да не си толкова самотен. Може би заради тях винаги си струва да се боиш, да се надяваш, да живееш. И дори да умреш, ако трябва. Няма добри приятели. Няма лоши приятели. Има само хора, с които желаеш да бъдеш, не можеш да не бъдеш; хора, които изграждат дома си в сърцето ти.
– Стивън Кинг “То”…тя погледна за последно спящото тяло на мъжа,за когото бе разбрала,че може да обича единствено в бъдещето му. Наведе се над него и разпиля съдбата му с дъх.
– ‘Колекционер на любовни изречения’ А.Секулов
